"Rose awaiting"

---

Гълъб съм със сиви пера,
изпий ме жадно, вода!
Плътта си лудо извий
между гърдите напъпили
на планината далечна -
ти, любов на облак и слънце -
дъждовна и безконечна ...
С живо тяло излей езера -
във форма сърдечна
на мокра препълнена обич.
Ще се плъзна закопняло
по гладкото ти огледало.
Ще стигна накрая брега.
Перата ми били са весла,
крилете ми – лодка...
Четиридесет години
скитах се и бродих
по твоята траектория сърцевидна -
любов да търся, пълна като кръг.

А ти, жена,
живот един в очакване живя,
и там, до прозореца,
в царствено величие стоя.
В косите ти маргаритка.
сред розите разцъфтя.
Роклята ти излиня,
а ти нова не облече -
гола, съвършена красота.
Нозете ти се сраснаха в стъбло -
да изпият нашия езерен вир -
глътка по глътка,
вместо любовен еликсир.
Знам, без мярка и без доза.
можеш с нозете на роза.
всички езера да изпиеш,
за да стигна до тебе по суша...
А аз дойдох по вода,
до стъблото ти да се сгуша.

Излез от живота,
в картината влез,
езерото прекоси или роза бъди,
а после излез...
преживяното с мен сподели:)

Айп, прекрасно, чудесно...
виждам в теб как интересно
преплита се съдбата на роза,
която на любовта мечтана
очаква апотеоза
и ориста на океана,
който със силата на водата
сътворява на живота чудесата...

Айп, да послушаме музика.
За теб - жена на всички времена :)
http://www.youtube.com/watch?v=cPKs47VRzSg
А за мен - миг като вечност:
http://www.youtube.com/watch?v=wm53DydQADU

преразказал тези любовни нюанси :)

http://www.youtube.com/watch?v=xOTFxF6dpR0

Здравейте, момичета! Благодаря ви за коментарите и извинявайте за закъснелия отговор.
Русокоске, не съм преразказал приказката за Розокоска и Пилигрима така добре, както ти си нарисувала как болката е ударила дъното, но благодаря! Това е само мое виждане. Всеки, който гледа картината, може да открие нещо различно или по-близко до оригиналната идея на художника, Владимир Куш. Интересно ми е, ти какво видя в картината?
Жабке, казваш пилигрим? Добро попадение - пилигрим на очакването, търпението, търсенето и пътешествието към любовта...

По-скоро ще си представя, че това не е езеро, а море и ще ти напиша какво вижда Розокоска да се случва на морския бряг... Но това ще стане след полунощ, когато ще съм се превърнала както знаеш в тиква, никой няма да иска да общува с мен и ще имам време за поезия :)

:) Давай направо океан, какво ще си играем с някакви дребни морета...
Айде, полунощ отдавна мина, да се движиме пеша... както се пееше в една песен. Зарежи ги тиквите и каляските, те са от друга приказка. И поетите ги зарежи, нека си пишат стиховете.
Полунощ отдавна мина, да се любиме пеша...:) Всеки с неговото "чудовище";)
http://www.youtube.com/watch?v=v-CJfkroJQU

те и чудовищата вече не са като някогашните. Днешните, по това време вече спят :).

Русокоске, поздрав от Чудовището:))
http://www.youtube.com/watch?v=JqJzxqlT9_4

Nobody shall sleep!...
Nobody shall sleep!
Even you, o Princess,
in your cold room,
watch the stars,
that tremble with love and with hope...

Домъчня ми за чудовището...

:) Това беше целта, Русокоске... Щом ти е домъчняло за чудовището, прибирай си го в клетката, какво се помотаваш;)
Анонимен, аз на моята дама стихове й пиша. Няма да рискувам да й пея, че ще ми избяга през девет блога в десети, със запушени уши.