"To our time together", Vladimir Kush

---

На един език
говорим.
На същия - мълчим.
С думите –
смлени зрънца ечемик -
насъщния хляб
за душите изпичаме.
В стихове.

А телата рискуват
голи да танцуват
върху езика изплезен
на опасно желание.
Утоляват глада си -
резен по резен,
сливат се
и се милуват
насред  пустиня от спомени,
и в бъдните сънища
и в мечтите,
от реалността неполомени.

 

Обичта ни пише история,
по-жива.
от поникнало семе.
Фантазия дива.
снага зряла.
извива.
света ни самотен.
в прегръдка топла.
да обнеме.
Мятаме стъпала.
на нейното стреме.
Заедно ще открием.
смисъла...
на топлото времe.

Има ли смисъл топлото време,
когато сняг и виелица
реалния свят ще превземе?
Хайде, виртуално изплезете език
и горещ коментар оставете!
Думата вземете,
забавлявайте се
и спорете
с мен в този миг...

:) Ух, все не съм в час с нетните поетеси блажени -
Чакай, сега ще пусна антени...
Що не ми помогнеш да открия коя е тази Жени?

Милейдиту,
де ще се издигна аз до такива висоти:)
Пък и защо ми е, на първа не ми се виси...
А ти, дявол да го вземе,
Мистър Кинг Конг забрави -
него и цялото му племе -
кажи нещо за топлото време:)
Поздрав:
http://www.youtube.com/watch?v=AzaTyxMduH4

Говорим си шеговито,
топлото време
къде е скрито...
Изобщо не се колебая -
живее то в рая -
казваш ти и отсичаш.
Ще живеем в мир и любов -
това звучи ми
като благослов,
но светът ни, уви,
за него не е готов...
Душите ни са празни чаши,
в които животът
своето вино излива,
добро и зло
с нас вдигат наздравица...
А ние носим своето бреме -
две чаши от стъкло
и една - планинско легло,
в които се събира
водопадът на топлото време...
И понеже виното
е между земята и небето,
мъжът благодари на жената
за щастието и миговете изтекли
с наздравица, излязла от сърцето:)
Наздраве и на теб!

enjoy the weather:)
http://www.youtube.com/watch?v=M4PZWAn-VJo

Айп,
аз поливам лалета,
нали знаеш - за Жулиета :)
А ти грабвай букета -
твойта Дулсинея
вика ми: за него копнея!
Ръси я с розови листенца,
шепни й стихче -
и в двете ушенца...
Храни я с хормонални бонбони,
еротика откривай
и под нейните балкони...

http://www.youtube.com/watch?v=aRfIOMua98E

скрита в стъклени чаши...
Вълнуваща, нараняваща - плаши...
Желания под стъклен похлупак
или най-добре... в тенджера под налягане,
в очакване на взривоопасен знак
БУМ! Да се спасяваме, да бягаме.

:)

Русокоске, как ти хрумва този страшен сценарий:)
Аз пиша за любовта на две чаши с души, крехки като стъкло.
Представи си колко наздравици са вдигнати с тях на фона на водопада от време, изтичащ по планинското легло между тях? А те са оцелели, защото са се обичали, поемайки удара на всяка наздравица.
Може и за любовта на две тенджери, готвили най-вкусните супи на живота. Събирали в телата си любов под налягане...
Оставаме, защото е красиво. Човек не може да се спаси от любовта:)

http://www.youtube.com/watch?v=GC5E8ie2pdM

С благодарност за простото, но гениално решение за подравняване на текста вдясно. Всичко трябва да е красиво, дори и детайлите, особено когато пишем за любов.
You're simply the best, better than all the rest... :))

А за двамата в чашите... не ми изглежда както ти казваш. Мисля, че те искат да се докоснат, но за да успеят трябва да излязат от защитените си убежища зад стъклените стени. Изглежда лесно, но няма да го направят, защото там където са, се чувстват предпазени. Ако отчаяно искаха да се слеят, нямаше да галят стъклото с ръце, а щяха да удрят с юмруци по него... да натрошат стените на безборй малки парченца и да стигнат един до друг... Но те не го правят, Аrrow, не го правят... :)

Все пак аз мисля друго. Мъжът и жената са голите души на две чаши с форма на лалета, в крехка телесна обвивка от стъкло. Не са в затвор, винаги могат да отлитнат в небето или да потънат в дървото на масата. Но не искат. Остават в телата си - съдовете, в които се събира еликсирът на любовта.

Увеличи картината и виж - те са щастливи и празнуват. Не галят стъклото с ръце, нито искат да чупят вместилището на любовта. Държат пълни чаши за наздравица. И стигат един до друг с телата и душите си - с наздравица.

Ето и друго обяснение:
"Looking at the painting one could recognize the duality of its images and meanings.We see three vessels filled with lifegiving liquid. From the central vessel, a mountain cup, rushes down a stream of water… Ovidwater was considered as sacred. The Romans associated its flow with the course of time. Here, a man and a woman thank each other for the time spent together, measured by the falling water of life. But the cup is also a symbol of wine. So, the scene could be interpreted as a ritual of offering the wine. And in wine whiles the wedding of earth and sky, wrote the great German philosopher Heidegger. Thus, the man and the woman might express gratitude to forces protecting their union. Freshly cut flower introduce in the picture a dynamic element contrasting with static background of the colonnade of glasses."

Наистина се радвам, че си приел правилно "намесата" ми.
Детайлите наистина са важно нещо, макар, че...
И прекаляването води до крах често.
Винаги съм насреща за помощ от такъв и какъвто и да е тип, който е по силите и компетенцията ми.
А в другата светлина на деликатната тема за Чувствата няма да се вписвам, щото момента не е подходящ /да се самокоментирам - хах - за което ти се извинявам де/.
Дори нещо повече - ще бъда "гадняр" и ще ти кажа, че има една готина руска песен, която перфектно би се вързала с двете Души в чашите.
Там не са чаши, а стъклени контейнери с течност и се говори... за Любов... Вуду-Магия и... още нещо.

ПС: Симпъл дъ бест на Търнър е една от любимите ми песни.
Благодаря за което.
.Ж.

:) Моментът винаги е подходящ за Чувства... Признавам си честно, че не съм фен на руските песни, така че само мога да гадая какво имаш предвид. Сподели, може да науча още нещо интересно :)
Тръпна в очакване да разбера дали вуду - магията ще е по-силна от тази на Селин Дион? Внимавай все пак, да не вземеш да се материализираш в обувките ми :))

защото първо недовиждам и второ - не пия :). И дори и името на произведението да е "To our time together" и това, което казва твореца, и ти, и критиката да изглежда по-вярното тълкуване, след като гледах, гледах, гледах, отново, съжалявам, но двете души ми се струват някакси тъжни, липсващи си, уязвими... може би причината е в голотота... Е, всъщност няма значение, тази творба явно ще остане неразбрана от мен. :)

Русокоске,
какво ще видиш в една картина зависи много от спомените, опита и житейската ситуация, в която се намираш. Без да искаш, правиш асоциации и виждаш себе си в елемент от картината. Сигурно има някакво психологично обяснение в този факт. Така че ако си тъжна, уязвима и усещаш липсата на един мъж:), то горкият художник даже и да нарисува душите облечени в костюм и вратовръзка и в бална рокля, все тая... Няма да ги видиш щастливи в стъклените им чаши.
Ако след време животът ти се промени, (например ако вземеш да се пропиеш от любов:) ) сигурно ще видиш с други очи картината. Може да видиш очакването на душите-чаши да бъдат напълнени с виното на любовта, а не нетърпението на телата да стигнат едно до друго, разбивайки стъклените си души. Знаеш ли...
Със сигурност може само да се каже, че всички ние ще виждаме картината с други очи и с променен поглед след време...

И понеже си говорим за чаши, още една провокация, за всички:)
Някой да обича да стои в Междупространството? Да вземе да сподели, след което му обещавам, че ще оглави топ-листата за шизоидни поети на Милейдиту:))

"-Представи си чаша...
-Ама каква? Има много - настояваше да се покаже начетен Балкански.
-Каквато и да е! Най-обикновената!
-Голяма, порцеланова, за топло мляко? Кристална за вино?
-Стига бе, човек! Чаша! А чашата си има вътре и вън, нали?
-Ами да...
-Е, освен вътре и вън, си има и Междупространство. И то е онази част, която е между вътре и вън. Чат ли си? Ние тъкмо излязохме от вътре и сега навлизаме в Междупространството. Нелегално обаче... Виж, най-важното е да запомниш, че никога не бива да стоиш на ръба на чашата... за по-дълго.
-Е, сега вече всичко е ясно! - отвърна Балкански и съвсем се обърка. - Аааа... защо да не стоя на ръба?
-Как защо - никога не знаеш кога и кой може да те изпие!"

Айп, дойдохме си на думата - във виното е истината :)
Ако няма вино, пълним чашите с въздух, тоест с очакване да се появи вино.
Виж ако счупим чашата, не е голяма беда, винаги можем да пием от бутилката... или директно от бъчвата. Хайде наздраве:)