Понякога това е нечовешко.
Години аз към теб съм устремен,
години радостни, години тежки,
а още ти не си при мен.
И повече недей ме пита в мрака
на този огън как съм издържал.
Когато цели нощи съм те чакал,
тогава дваж по-силно съм горял!

Ни хао, Чайна мен!
Чудех се къде се губиш цяла година, а ти май си емигрирал в Китай:)
Добър опит да прескочиш Китайската стена :)

Да, бе, да... ще я прескоча Китайската стена, ама друг път! Как се прескачат толкова камъни, катинари и други вторични суровини? То Стефка Костадинова не я е прескочила, че аз ли? Тук помагат само свръхестествени способности. Като се дематериализирам и стана дух, ще почна да си минавам през всякакви стени:)
А дотогава да се върнем към оригинала - вярно, не сме птици, но можем да сложим душите си под крилете им:

"Излизаха от мрака две по две,
криле допрели, непознати птици.
докосваха се с неми гласове
като дошли от вековете жрици.

Какво си казваха отвъд брега,
отвъд тревогите, отвъд земята?
Да бяха ни повикали сега
душите си да сложим под крилата."

.....
"Как страшна днес е участта такава
като бразда гранична да стоиш.
Да бъдеш вечно между две държави -
и на една да не принадлежиш."

Koй те събуди теб, миличък... (Уточнение за китайската стена, да не реши да ме оскубе :) : в думата "миличък", не влагам никакви похотливи чувства). Накратко: Ето ме! А Сега... накъде...

и ти си сгазил лука :)

Въх, Русокоске, ще се вдъхновя значи за още един куплет :)

Коя си ти?
Момиче с коси руси
или Нимфа извънЗемна,
която не ме оставя
кротко да си дремна :)
Огън, слънце или пеперуда?
Сърцето ми прескача вече
от възбуда...
Не... няма да се влюбвам до полуда!
Знам - ще остане тя спокойна и
невъзмутима като Буда...

Kаква прекрасна поема!
Наричай ме днес самодива с хрема! :)

Ех, какъв късмет ме гони!
Тъкмо викам - ще си разширя харема,
и... самодивата прихвана люта хрема.
И борят се във мене рими,
бушуват урагани
и взривяват се хормони ...
Как ли да отпуша нежния й нос -
цял ден киха като виртуоз!
Кой ще бди над нейната постеля
ката ден, чак до неделя???
Бъзе, коприва, магданоз -
отивам да бера аз трънки...
Чай да пие жежък с мед
пък аз ... ще ближа сладолед:)

:)

Поздрав страхотни рими arrow11......

Интересна алегория.
Може би идеята е, че любимата трябва първоначално да се "превземе" и то трудно, с "обсада", а след това....
Хареса ми. Стилно е. Силно е.
Поздрав.

Днес не е бъбрива
хремавата самодива...
Но дори една усмивка гола -
мартенския сняг разтапя
тази слънчева парола:)

"Дори да ни затваря
една желана длан,
да има още вяра,
че няма тя таван."

Хм, промислително, Dora... the religion explorer:)
Любовта е дълговечна и блага,
скуката... не ти приляга:))

Поздрав Дора

Днес тя не бърбори!
Днес - само работи!
Днес нищо не тече по ноти!
И тя кашля като Дзвер,
през час в носа си пъха капкомер!
А този нос... сломен,
моли се смирен
да не е така червен
във утрешния ден! :) :) :)

Сняг се сипе на парцали,
екзотична еротика
капка по капка
носа запушен гали...
Капкомера ли да заменя
или... антибиотика???
Дилема страшна ме споходи
във петъчния ден!
Но кашля тя, и пак работи,
неуморно - на пълни обороти…

Тъгата грях е, Дора,
На добродетелите explorer:)
Божията милост ти недей изпитва -
започни деня с молитва!
Животът нека е богат
с любов, изцеление
и благодат!

Еха, вече си имам две стихчета ..благодаря от сърце.arrow11. Много мило от твоя страна.
Надявам се много хора да правят това: "Божията милост ти недей изпитва -
започни деня с молитва!"
По -добре не бих могла да го кажа с думи прости, като стих звучи страхотно, истинско ,ясно и точно.
Поздрав Дора

https://www.youtube.com/watch?v=Cvh5hqELLmo