твоя живот да живея

и този на баба.

Голяма си, уморена и слаба,

но още искам с теб да играя!

Ти зажуми, а аз ще се скрия

на часовника в спрялото...

Със смъртта ще играем

на жмичка...

Търси ме

на захарта и млякото

в бялото,

на попарката сутрин

във врялото,

на сладка черешка лете

във зрялото...

Близни ме,

Нека бъдем пак заедно

в цялото!

Като снежинка

ще падам от небето

по бузата да те погаля!

С гръм ще съдирам

на облаците кожата,

слънцето за тебе да разпаля!

Ще влизам на светулка в тялото,

и в мириса на цъфнало кокиче,

за да ти кажа:

Обичам те, мамо,

винаги ще остана

твоето малко момиче!

Ела сега при мен,

мушни се насън под одеялото,

прочети ми приказка,

стопли сърцето ми, спрялото...