Устата ти са зрялото на плод,
откъснат в топла,
щедра есен.
Криле във полет,
жаден стих...
Гръмоотвод.
Копнеж
и страстна,
нежна песен.

И моят глад
ще впие устни
във мекото
на сладкия ти залък,
вкуса намерил
на загубеното щастие.
Светът отново ще е малък,
устните събрал ни
във обятие.

Ще дишам
от дъха ти,
цялата
в устата ще те взема
с целувка божествена
като... първо причастие,
като грях без вина
и светла поема.

Да вдигнем завесата. Започва пиесата...

Действие първо
(В градината на Капулети. Влиза Ромео.)

РОМЕО:
О, боже, чудеса...
Говоря вече аз със нейните слова,
език преплитам, как не го изкълчих само,
но тя... виновната е само тя,
че отговори на шегата ми с шега.

Елате, приятели верни,
ей този разказ си спомнете,
http://chitanka.info/text/24300-mustatsite
(написал бих го аз,
но някой ме е изпреварил
в ранен час)
съвет ми дайте после, моля,
кажете ми какво да сторя -
дали да се обръсна
или брадата да расте на воля :)

Влиза в градината ромът Ео (Ромео), а Жулиета виждайки го, намръщено му отговаря:

Виж сега к'во бай Мангал,
не знам кой тук те е пуснал,
ама слушай ме добре,
после да не стане зле:
Срещнах се и аз веднъж
с мустакат кат тебе мъж.
Води ме на ресторант,
подари ми диамант.
Искаше да сключим брак,
да ме води чак в Ирак.
Казвам му: Човече божи,
то така съвсем не може.
В замъка съм аз едничка
и все още съм девичка.
Знам ги твойте аз мераци,
с тез засукани мустаци.
Ако разбере родата,
ще те бие по главата,
ще те влачи за мустака
някъде до към листака
и от там не ми се смей,
ще излезеш вече гей...

:) Ако вярваш на реклами, обръсни се, РомЕо...
http://www.youtube.com/watch?v=TqRR_dMX_Aw
http://www.youtube.com/watch?v=Mi7C7TKyCgc

старстно до безумие! Каквa ли изненада още може да ни представи обичта....

:) Ооо, Траволио,
това е толкоз вярно,
колкото че на дванайсет бил си ти мома...
Като тия зъби четиринадесет,
макар че само четири са сега,
познавам аз женските мераци,
няма, братко, любов без мустаци...
Но нощта преваля,
нека кралица Маб препуска
по устни на моми,
за да бълнуват те целувки...

О, ненагледна,
крастава и бледна,
нима ме питаш ти
колко често аз го правя?
Сто пъти ли или веднъж?
Ще ти отговоря неЖАБАвно:
със цитат:
"Жената - денем, нощем - иска мъж!"

Целувките

ритуални,
протоколни,
майчински,
съблазнителни,
забранени на публични места и
прочее и прочее,
могат да бъдат
също и фалшиви......

"О, много може чарът, който скрит е
в ...ЦЕЛУВКИТЕ ...
Порок е дарът, впрегнат в зла посока
добре насочен, става дар порока."

или без брада, стихотворението ти е чудесно! По-чудесно и от "грях без вина", Вълшебни Стрелецо! А хорът на ловците (в коментарите) го допълва по забележително усмихващ и създаващ настроение начин!:)))
Благодаря тииии....

О, Жулиета...
концентрирай се върху целувката, а не върху сонета :)))

НеЖАБравимо, Стрелецо!
Чак ми се дощя да полетя до Луната... Поздрав на всички:
http://vbox7.com/play:621bd5b4

Ах, ето, пак е ред на Жулиета
да драсне скромни няколко куплета.
И тя ще го направи тъй охотно,
защото забавлява се страхотно.
И тъй като съвсем не е проклета
нито в живота, нито даже в нета
ще пише, докато душа събира,
в целувка пожелано концентрирана.
А после ще се върне на сюжета
с обагрени полета от лалета
ще тича до забрава, ще се смее
и слънчево съдбата ще и пее
„О, моя малка мила Жулиета,
немирна, дългобедра и напета,
къде ти бе умът, защо щурува!?
Стрелецът пак ще иска да целува“

Не мога да се меря с Жулиета,
но ти оставям едно стихо което обичам,
което мисля че се вписва в контекста
по темата за целуването,
с което поздравявам специално и Жабка :

„ЦеЛуВАнЕто ЗабРаНЕнО”

Аз виждан милиони нервни пръсти
Да пишат разкривано по стените
„Целуването Забранено!”
И ставам весел.
Аз те целувам, когато сме на кино.
Аз те целувам, когато сме на театър.
Аз те целувам пред музеи и гимназии.
Но нашите целувки са знак за обкръжение.
Пристигат разтревожени родители.
Пристигат пенсионирани съветници.
И смешните свидетели доказват
Нашето минутно престъпление.
- Моля, покажете си паспортите!
Как не Ви е срам да се целувате?!
- Моля, заповядайте сърцата ни!
Как не Ви е срам да ни прекъсвате?!

Всички си отиват. Става тихо.
Капе светлина от твойте устни.
И децата още по-красиви,
Бързат да пораснат като нас.

Може би със тебе прекаляваме?!
Може би, но иначе сме прави!
Време е светът да се научи
Всичко да превръща във Любов!

Автор : НЕИЗВЕСТЕН
От архивите по умствения хард диск на леля ми Надя :)

Приятна вечер и пак много много ти благодаря, Arrow!:)

Ели the spy

Второ действие
Първа сцена
(Улица пред градината на Капулети. Влиза Траволио.)

"Ром Ео! Дух! Любовнико! Глупако!"
Излез от тези буренаци!
Яви ни се, мръдни поне с мустаци!
Няма го... за живот не дава знаци!

Излиза.

Втора сцена
(Градината на Капулети, лехата с лалетата. Ромео сади луковици и си скубе мустаците. Трепва, дочул гласа на Жулиета.)

"Говори! Тя говори!…
Говори, о, ангел лъчезарен!"
Аз ще те слушам в захлас,
и полета с лалета ще садя в този час.
"На тоя свят пот, на оня - живот!"

Цяла нощ копае и рови в лехата за някой мухлясал куплет. На сутринта излиза, без още да си е измислил репликите. Заканва се да извика на дуел Траволио, ако и този път спусне завесите преждевременно.

Трета сцена - по идея на Шпионката
Пред Народното събрание. Всенароден протест срещу приетия закон за забрана на целувките. Подострете перата и идвайте, кой когато може. Дрес-код:
http://www.dailymotion.com/video/xbyv62_sugababes-wear-my-kiss-full-version_music?search_algo=2
Внимание: Не носете краставиците от рекламата на Лидл. Жулиета да запази самообладание и да не бяга, дрес-кодът е специален поздрав за специален човек и не е задължителен :)

Поема за един хУбавец

въртят се в моята глава
на някой си едни слова
за кратко бе във моя свят
от тайни и мечти огрят
потърси ме на две места
било е явно че Съдба
избра ме в своите Любими
и кратки мигове дари ми
различен беше той от мен
в архитектурата пленен (мисля)
но май че стреляше добре
по чайки в блатното небе
аз помня не търпеше глупост
и всяка непотребна лудост
разцъкваше си за отмора
със странни разноцветни хора
попита ме защо гласувам
и аз какво да измъдрувам
му казах че е хубавец
и някакъв смълчан мъдрец:))
той много малко издържа
изчезна в зимната мъгла
май Александър се зове
ала къде е той… къде…

тъй снощи някак си внезапно
аз върнах мислите обратно
и тоз Ромео ми изплува
и във ума ми полудува…
Надявам се че е добре
под ветровитото небе
и някой ден в дъждовна есен
ще ме потърси с глас чудесен…

Поема от Мистичната мома за неизвестния хубавец
Александър в ролята на Ромео :)
Ако случайно се разпознае – Той си знае! :))

Усмивки, Стрелецо!
Да не се казваш случайно Александър,
я бързо признавай в четвърто действие?! :))

Една мома Мистична днеска,
страдала е от любовна треска,
с Ромеовците дълго се бъзика,
как не й излезе пришка на езика:)
И защо ли, защо ли,
вместо много да бърбори
и избраника на сърцето си да мори,
тя с целувка щастлив не го стори?
И да повтори...
Тъй както мойта сладка Жулиета
е готова охотно да ми отговори!:))
Ех, размечтах се пак...
Дали да не се прекръстя Александър?
Не, ром Ео аз съм, чак до смъртния си одър...

Лека нощ, мистична моме, лека нощ и на тебе, Жабо крастаФ, с идна прикаска на сигански. Легайте си, че тука ние с Траволио мъжки разговор ще водим:)
http://www.youtube.com/watch?v=J8h9irPdYkE

О, братко по съдба, Траволио,
гласът ти е същинско олио
за ръждясалата ми душа...
Кажи ми под секрет,
как е твойта млада Жулиета,
излезе ли ти вече късмета?
Пред Народното събрание
сигурно без колебание
прегрешили сте с целувка?
Не с една, а с много...???
Ти робот си бил, а тя - роботка?
Драскала те като котка?
Ела, да ударим по една водка,
ще ми разкажеш всичко за
тази страстна патриотка...:)

Тук всеки душата си излива в мерено слово,
но неприлични закачки се наказват сурово...
Ръце не протягай към мойта Жулиета,
че ще извадя арбалета!
Но хайде, няма от гняв аз да вилнея,
като изтрезнея, ще пиша на Шпионката
да те осъди по някоя си алинея
безусловно, на Любов към твойта Дулсинея :)

всеки вижда оцветен света
с боичките от своята душа...

Време е да сложим край на таз пиеса,
пускам вече аз завеса.
Благодаря на всички ви за интереса!

Творих разгърнах си накуп таланта,
при това за всички вас тук на аванта.
Защо ме цензура така споходи?
Талантът ми сега бездомен броди.
Къде ще има пак за мене роля,
с която да живея аз на воля?
Защо немил-недраг отново скитам?
Защо карък съм вечно, аз се питам?
И тази роля пак не ми платиха,
участието ми бързо прекратиха.
Стоейки тук пред спусната завеса,
ме хваща страх дори да се обеса.
Такъв съм си ще трябва да призная,
понякога аз себе си играя,
артист съм по душа и по фантазия,
не съм от градската могъща боржуазия,
завършил съм си простичка гимназия,
и боря се в живота с безобразия.
Останъл сам самичък в празна зала,
спирам вече мойто ала-бала.
Ще чакам пак спокойно някой ден,
отново слънцето да грейне и за мен!

Травеееел, къде си???
в твоя чест вдигам отново завесата
хайде да продължим заедно пиесата...
Прочетох твойта изповед докрая,
брат Лоренцо явно тази вечер ще играя...
Няма да платим таланта твой,
с точни суми в брой:)
Шеги и усмивки ще има, някоя и друга рима,
добро настроение и нощно бдение,
интересна компания и нови знания -
това е нашта безценна валута,
за която всички тук си хабиме барута.
И всички шарени сме - кой от град, а кой - от село,
кой вещер от Ботунец, коя пък - вещица от Портобело :)
Нож с две остриета е иронията, братко мой,
с приказки ти можеш нечие сърце да прободеш,
и даже никак да не разбереш...
Не всеки може жлъч и гавра да преглътне,
да отмине гордо, да се възвиси или просто да се фръцне...
И ето - днеска сякаш трима играхме таз "Комедия от грешки"...
Добре, че Жабата не мина, щеше да ни потроши от смешки :)

Реших да мина в нощен час
Да поговоря малко с вас
Че днес ме веят ветрове
От западните светове
Но моето сърце безбрежно
Отново тупка в ритъм нежно
Във есен лесно се намирам
И свойта сила преоткривам
В една чадърена аптека
Приличаща на дискотека
Усмихнах своята душа
Тъгата ми се разпиля
Във цветовете се зарових
Вълшебни приказки отворих
На Мери Попинз заприличах
Докато в рими се обличах
А някъде в един и пет
В кафето си открих Късмет
И цял следобед разсъждавах
Очаквайки го сядах - ставах
Накрая той ми се яви
Нечакано ме заплени
Бе мирис на парфюм Автерпа
Под номер шести се изчерпа:))

Комедия от грешки е живота
Но в него аз съм Пипилота
И с Том и Аника обичам
Във виртуалното да тичам
Ти пътнико недей тъгува
Приятелството съществува
Ще те завие с одеало
Когато ти е черно-бяло
А пък пред спуснати завеси
Се гледат камерни пиеси
Стрелецът същото ще каже
Но как се прави ще покаже

Е, хайде аз ще си вървя
Че смятам нещо да творя
На вас желая Лека нощ
Със хиляди звезди във кош
На сладка Жабка адмирации
И много много усмихвации
До скоро казвам ви момчета
И отпътувам с космолета...

Пррррр.... :)))
http://www.youtube.com/watch?v=03alr9k5tjU

Не искам аз пред празна зала да играя,
а искам главна роля чак до края.
При друга постановка може би,
ще се разгърнат моите мечти.
Приятел аз оставам всеотдаен,
макар и ти към мен да си потаен.
Обичам всички блогови поети
и мразя всички полови атлети.
Обичам хумор, а не сива скука
или абстрактна някаква наука.
Поздрави за всичките актьори
и пускай вече новите декори!

" ... бих стояла цяла нощ
да слушам мъдрости! Голямо нещо
е туй, учеността!…"

"Бог добро да дава!
Кой с тъй ранен глас ме поздравява?"

:)) На изповед ли идеш, дъще?

Идаааа... ти да не избягаш, отче? :)))
http://www.youtube.com/watch?v=uTAYUsNd4wc

I'll be back:)
http://www.youtube.com/watch?v=NqqTwf2sMCk